Правата на пострадалия в наказателния процес

Българският Наказателно-процесуален кодекс предоставя законовата възможност на физическите лица, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъплението да участват в наказателното производство, конституирайки се в качеството на пострадал. Съгласно  чл. 74, ал. 1 НПК пострадал може да е всяко физическо лице, претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението. След смъртта на това лице  неговите права преминават върху наследниците му (арг. чл. 74, ал. 2 НПК).

Отдавна в правната доктрина е изяснено, че разглежданата процесуална фигура възниква само на досъдебната фаза, като чрез нея може да участва в процеса само физическо лице . Когато юридическо лице претърпи имуществени вреди от престъплението, то може да участва в наказателното производство в неговата досъдебна фаза в процесуалното качество на ,,ощетено юридическо лице“. Следва да се отбележи, че юридическите лица не могат да търпят болки и страдания, поради което причинените вреди от престъплението имат единствено имуществен характер.  Нещо повече, и фигурата на пострадалия, и тази на ощетеното юридическо лице възникват, когато причинените имуществени, респективно и неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с престъплението.

Пострадалият е субект на наказателния процес, който осъществява една от основните функции в процеса – обвинителната. От своя страна, ощетеното юридическо лице е само негов участник, който разполага с ограничен кръг процесуални права. За да може да участва в процеса като пострадал, физическото лице следва да бъде  процесуално правоспособно и дееспособно. Процесуалната правоспособност в закона  е очертана по един и същи начин както за пострадалия и ощетеното юридическо лице, така и за частния обвините и гражданския ищец – чрез изискването да са налице претърпени имуществени или неимуществени вреди от престъплението . За да може да защити свои материални права и законни интереси, отдавна законодателят е признал пострадалия за субект на наказателния процес, като му е предоставил и редица процесуални права.

Съгласно чл. 75, ал. 3 НПК правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната за призоваване и уведомяване за хода на производството. При изрично съгласие на пострадалия, което може да бъде оттеглено по всяко време, призоваването и уведомяването може да се извърши и на посочен от него електронен адрес. За целта органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната или електронен адрес. И до днес тази разпоредба търпи основателна критика в теорията, тъй като правата на пострадалия в чл. 75, ал. 1 НПК са a priori предвидени от законодателя, като единствено от неговата воля зависи дали ще ги упражни или не . Уведомяването за правата на пострадалия включва и тяхното разясняване, а неизпълнението на тази основна процесуална гаранция ще бъде винаги оценено като съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото ми на защита.

Пострадалият има възможността да участва в съдебната фаза на процеса в процесуалните качества на граждански ищец и/или частен обвинител. Тази правна възможност е предоставена и на ощетеното юридическо лице. Същевременно пострадалият често участва и в процесуалното качество на свидетел (арг. чл. 118, ал. 1 НПК). Това е и правилно законодателно решение, тъй като пострадалото лице практически най-добре знае какво посегателство е извършено спрямо негови основни права и законни интереси и се предполага, че със своите лични възприятия ще допринесе в максимална степен за разкриване на обективната истина.

В досъдебното производство пострадалият има следните процесуални права:

-да бъде уведомен за правата си в наказателното производство;

-да получи защита за своята сигурност и тази на близките си;

-да бъде информиран за хода на наказателното производство;

-да участва в производството съгласно установеното в този кодекс;

-да прави искания, бележки и възражения;

-да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник;

-да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език.

С последните изменения и допълнения на НПК искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.